Какво представлява гениталният херпес – симптоми и лечение

Гениталният херпес е често срещана полово предавана инфекция, предизвикана най-често от вируса HSV-2, а понякога и от HSV-1. След навлизането си в организма вирусът се размножава в кожата и лигавиците на гениталиите, след което достига нервните ганглии, където остава в латентно състояние. При отслабване на имунната защита или под въздействието на провокиращи фактори като стрес, излагане на слънце или други заболявания, вирусът се активира и се връща към кожата, причинявайки характерен обрив с мехурчета. Първият пристъп е най-интензивен и може да бъде придружен от общи симптоми, докато последващите обостряния обикновено са по-леки и краткотрайни.

Симптоми

Инфекцията обикновено започва след 2–7 дни инкубационен период с усещане за парене, сърбеж или мравучкане в засегнатата област. След това се появяват групирани воднисти мехурчета върху вулвата, пениса или околната кожа. Тези мехурчета се спукват бързо и образуват болезнени язвички, които зарастват за около 10–15 дни. При първичното заболяване могат да се наблюдават и:

• Повишена температура, отпадналост и мускулни болки

• Уголемени лимфни възли в близост до засегнатата зона

• Болка при уриниране, особено ако язвите са близо до уретрата

Повторните пристъпи са с по-слаба симптоматика, по-малко мехурчета и по-бързо възстановяване – около 7–10 дни.

Причини за появяване

Гениталният херпес се предава главно чрез директен интимен контакт с заразен партньор, особено когато вирусът е активен и присъстват видими лезии. Предаването може да стане и при липса на симптоми, тъй като вирусът може да се отделя чрез микроразранявания по кожата. Рискови фактори за разпространение и рецидиви са:

• Вагинален, анален или орален секс

• Асимптомно отделяне на вируса от заразени носители

• Намален имунитет заради остри или хронични заболявания

• Стрес, UV-лъчи, менструация и прием на кортикостероиди

Усложнения

Ако инфекцията не се лекува навреме, могат да възникнат следните проблеми:

• Вторична бактериална инфекция на язвите

• Възпаление на уретрата с болка и затруднено уриниране

• Проктит при анален контакт, водещ до болка и отделяне на секрет

• Невралгична болка в засегнатата област

• При първичен пристъп по време на бременност – риск от неонатална херпесна инфекция на новороденото

• Херпес-вирусен менингит при пациенти с отслабена имунна система

Какво представлява ХИВ и как се развива СПИН

ХИВ (човешкият имунодефицитен вирус) атакува и унищожава важни клетки на имунната система, което при липса на лечение води до развитие на СПИН – синдром на придобитата имунна недостатъчност. Диагнозата се поставя чрез специализирани тестове, които откриват антитела срещу вируса или самия вирус в кръвта.

Какво е СПИН – симптоми и диагностика на ХИВ

ХИВ е ретровирус, който заразява CD4⁺ Т-лимфоцитите, вграждайки се в тяхната генетична информация. Когато броят на заразените клетки спадне критично и организмът не успее да ги възстанови, имунната система отслабва значително. Това състояние позволява настъпването на тежки опортюнистични инфекции и някои видове рак, което наричаме СПИН. Без адекватно лечение от заразяването до развитие на СПИН обикновено минават 8–10 години, като времето зависи от индивидуалния имунен отговор и фактори като общо здраве и начин на живот.

Симптоми

В началните етапи много хора изпитват грипоподобни симптоми – повишена температура, втрисане, болки в ставите и обрив, които изчезват в рамките на няколко седмици. Следва дълъг период без явни симптоми, но вирусът продължава да уврежда имунната система. Когато броят на CD4⁺ клетките падне под 200 клетки на микролитър, се появяват:

• Чести и тежки инфекции като пневмонии, кандидози и туберкулоза

• Тежки рецидиви на херпесни инфекции

• Сарком на Капоши – кожни и лигавични тумори

• Генерализирани бактериални инфекции и сепсис

Причини за заразяване

ХИВ се предава чрез контакт с телесни течности, богати на вируса – кръв, семенна и вагинална течност, кърма. Основните начини на предаване са:

• Незащитен анален или вагинален полов контакт с вирусен носител

• Споделяне на замърсени игли при инжектиране на наркотици

• Преливане на заразена кръв (рядко в съвременните системи)

• Вертикално предаване от майка към дете по време на бременност, раждане или кърмене

Възможни усложнения

Без ефективна терапия ХИВ инфекцията прогресира и имунната система се срива, което води до:

• Опортюнистични инфекции като пневмоцистна пневмония, кандидоза, туберкулоза и цитомегаловирусен ретинит

• Злокачествени заболявания – сарком на Капоши, не-Ходжкинови лимфоми

• Неврологични проблеми – ХИВ-асоциирана деменция, периферна невропатия и други

• Кахексия и мултиорганна недостатъчност, които могат да доведат до фатален изход

Ureaplasma urealyticum и Mycoplasma (най-вече M. hominis и M. genitalium) са бактерии, които често причиняват безсимптомни възпаления в урогениталната система. В някои случаи те могат да доведат до уретрит, вагинит или тазово възпаление.

Какво представляват Уреаплазма уреалитикум и Микоплазма – симптоми и лечение

Тези микроорганизми са много малки бактерии, които нямат клетъчна стена и живеят вътреклетъчно в лигавиците на пикочно-половия тракт. Те са част от нормалната микрофлора при много здрави сексуално активни хора, но при отслабен имунитет или в комбинация с други инфекции могат да причинят възпаление. При мъжете най-често са засегнати уретрата и простатата, а при жените – влагалището, шийката на матката и маточните тръби. Диагнозата се поставя чрез микробиологични посявки или PCR тестове. Лечението се провежда с антибиотици, към които организмите са чувствителни.

Симптоми

При много хора инфекцията протича без симптоми. Когато се прояви, симптомите са неспецифични за възпаление на урогениталната система.

• При мъжете се наблюдава тънко слузесто-гнойно течение от уретрата, парене и болка при уриниране, както и сутрешно отделяне на капки секрет.

• При засягане на простатата може да има болки в таза, затруднено уриниране и температура.

• При жените инфекцията може да причини обилно бяло или жълтеникаво вагинално течение, сърбеж и болка ниско в корема. Понякога се развива възпаление на шийката на матката с характерни малки ранички, известни като „strawberry cervix“.

Причини за заразяване

Инфекцията се предава предимно по полов път, но е възможно и вертикално предаване от майката на плода, както и рядко чрез кръвни продукти.

• Пряк контакт на лигавиците при вагинален, анален или орален секс с инфектиран партньор.

• Вертикално предаване по време на раждането.

• Рядко автоинокулация или ползване на общи предмети.

Рискови фактори са многобройни партньори, липса на предпазни средства и отслабена имунна система.

Усложнения

При ненавременно лечение инфекцията може да се разпространи и да предизвика тежки възпалителни процеси и трайни увреждания.

• При мъжете: хроничен простатит, епидидимит и стерилитет поради нарушена сперматогенеза.

• При жените: салпингит, тазова възпалителна болест, ендометрит, рискове от стерилитет и дълбоко възпаление на маточните придатъци.

• При бременни: преждевременно раждане, ниско тегло на новороденото и инфекции на плода.

• При имунокомпрометирани пациенти инфекцията може да се разпространи системно – към бъбреци (пиелонефрит) и други органи.

HPV е широко разпространен вирус, който заразява кожата и лигавиците, предава се главно по полов път и може както да предизвика безобидни брадавици, така и да доведе до преканцерозни изменения и рак.

Какво представлява Човешки папилома вирус

Човешкият папилома вирус (HPV) включва над 100 генотипа, половината от които могат да колонизират гениталиите. Нискорисковите типове (например 6 и 11) най-често причиняват доброкачествени генитални брадавици, докато високорисковите (16, 18, 31, 33 и др.) могат да предизвикат дисплазия на епитела и в крайна сметка да доведат до злокачествени тумори – най-често рак на шийката на матката, но и на ануса, пениса, вагината, както и определени форми на рак на главата и шията.

Инфекцията обикновено протича безсимптомно, имунната система често я контролира сама, но при продължително персистиране HPV може да предизвика дълбоки и трайни промени в заразените клетки.

Симптоми

В мнозинството от случаите HPV инфекцията няма никакви клинични прояви и остава незабелязана. Когато се появят симптоми, те обикновено включват образуването на брадавици („кондиломи“) по гениталиите или около ануса. Тези лезии могат да бъдат единични или множествени, с вида на „карфиол“ или плоски папули, безболезнени, понякога сърбящи или леко кървящи при триене.

В жените най-често се откриват по малки и големи срамни устни, входа на влагалището и шийката на матката.

В мъжете брадавиците се локализират по глава и тяло на пениса, скротума и около ануса.

При някои високо рискови типове лезиите могат да останат дълго време латентни, докато не настъпи преканцероза, откриваща се само чрез цитонамазка или ДНК-тест.

Причини за появяване

HPV се предава най-често при орален, вагинален или анален секс без презерватив, но е възможен и контакт кожа-кожа в зоната на гениталиите. Вирусът е устойчив във външна среда и понякога се предава чрез споделени кърпи или бельо, както и по време на раждане от майка на дете.

Рискът нараства със секс без предпазни средства и множество партньори.

Микронаранявания на лигавиците улесняват навлизането на вируса.

Имунен дефицит (ХИВ, химиотерапия, старост) намалява способността за елиминиране на инфекцията.

Хормонални промени (бременност, контрацептиви) и антибиотици също могат да нарушат естествената флора и да улеснят персистирането на HPV.

Усложнения

Персистиращата инфекция с високорискови HPV типове може да доведе до канцерогенеза:

• Цервикална дисплазия (CIN I–III), преканцерозни промени на шийката на матката.

• Рак на шийката на матката, най-честият HPV-асоцииран карцином.

• Анален, вагинален и пенилен рак, както и малък процент случаи на орален и фарингеален карцином.

• При новородени от заразена майка – рецидивираща респираторна папиломатоза, тежко заболяване на дихателните пътища.

Навременният скрининг (цитонамазка и HPV-ДНК тест) и ваксинацията могат да предотвратят голяма част от тези усложнения.

Balanitis е възпаление на главичката на пениса (glans), а posthitis – на препуциума; когато заедно засягат и двете зони, говорим за balanoposthitis, често усложнение при полово предавани и други инфекции.

Какво представлява Баланити и баланопостити

Balanoposthitis представлява възпалителен процес, който обхваща едновременно кожата на главичката на пениса и вътрешния слой на препуциума. При мъже с фимоза (свиване на кожната гънка) или нарушена лична хигиена, влага и остатъци от секреция се натрупват под препуциума, създавайки благоприятна среда за размножаване на микроорганизми.

Възпалителният процес може да бъде предизвикан както от инфекциозни причинители — като дрожди (Candida albicans), бактерии (стафилококи, стрептококи), вируси (Herpes simplex) или спиралохети (Treponema pallidum при сифилис), — така и от неинфекциозни фактори като физична травма, токсични вещества или алергични реакции от кондоми и лубриканти.

Симптоми

• Болезнен, подпухнал, червен гланс и препуциум, придружени със сърбеж и усещане за парене

• Дифузен еритем и подуване на главичката и препуциума

• Рязко или тъпо парене при уриниране и мастурбация

• Серозно-гнойна или белезникава секреция под препуциума

• Болезнени улцерации, а при някои случаи и некротични зони

Причини за появяване

В основата на balanoposthitis стоят разнообразни провокиращи фактори, които нарушават защитната бариера на кожата и лигавицата:

• Инфекциозни причинители: Candida albicans (особено при диабетици или след антибиотична терапия), Herpes simplex, Gardnerella, Chlamydia trachomatis, Staphylococcus/Streptococcus spp.

• Вродена или придобита фимоза, която затруднява почистването

• Лоша лична хигиена и задържане на влагата под препуциума

• Физична травма от тесни дрехи или агресивни детергенти

• Контактна алергия към латекс, лубриканти, медикаменти

Усложнения

Ако не се диагностицира и лекува навреме, баланопоститът може да прерасне в по-тежки състояния:

• Хронична фимоза и парафимоза, налагащи хирургично разширение или обрязване

• Развитие на гангренозни изменения (при тежки некротични форми)

• Разпространение на инфекцията в горните уретрални отдели или тестисите (простатит, епидидимит)

• Кожни стриктури и белези, водещи до трайно ограничаване подвижността на препуциума

Кондиломите (гениталните брадавици) са доброкачествени кожни образувания, причинени от човешкия папилома вирус (HPV) и предавани основно по полов път. Те се проявяват като множество зърнисти папули по външните полови органи, ануса и понякога във влагалището или уретрата.

Какво представлява Лечение на кондиломи при мъже и жени – брадавици по половите органи

Кондиломата акумината се дължи на инфекция с HPV, най-често типове 6 и 11, които предизвикват бърз растеж на епителни клетки в зоната на половите органи. След контакт с вируса, дължащ се на микроскопични наранявания на кожата или лигавицата, започва размножаване в горния слой на епидермиса. Кондиломите обикновено израстват в рамките на седмици или месеци от момента на заразяването и се развиват под формата на малки, твърди или меки образувания с неправилна повърхност, често наподобяваща карфиол. Докато при някои пациенти брадавиците изчезват спонтанно, при други могат да останат години и да рецидивират. Поради потенциала си да причинят значителен дискомфорт и по-рядко да предизвикат дистрофични промени в епитела, навременното им отстраняване е както терапевтично, така и профилактично.

Симптоми

Кондиломите често са безболезнени, но при тях може да се наблюдава лек сърбеж или чувство на тежест от многобройните папули. Те се появяват групово по кожата на скротума, препуциума и главичката на пениса при мъжете; във влагалището, вулвата и шийката на матката при жените; и около ануса при двата пола. При по-обилни поражения може да се стигне до затруднено уриниране или полов акт.

Причини за появяване

Причинителят е човешкият папилома вирус, който се предава основно при вагинален, анален или орален сексуален контакт. Микронараняванията на кожата и лигавицата улесняват проникването му. В редки случаи вирусът може да се пренесе и чрез контаминирани предмети (битово предаване) или автоинокулация от други заразени зони на тялото.

Усложнения

Ако не се лекуват, кондиломите могат да нарастнат значително, да образуват големи снопове и да причинят хронично възпаление. При някои високорискови щамове на HPV, особено когато са комбинирани с други рискови фактори (тютюнопушене, имуносупресия), се повишава рискът от злокачествена трансформация, най-вече за рак на шийката на матката, вулвата и пениса. Понякога при лазерно или оперативно отстраняване могат да останат белези или да настъпи рецидив.

Гонореята е полово предавана инфекция, причинена от бактерията Neisseria gonorrhoeae, която засяга най-често уретрата, цервикса, ануса и фаринкса. Без навременно лечение може да доведе до сериозни възпалителни и репродуктивни усложнения.

Какво представлява Трипер (Гонорея) — симптоми, тест, лечение

Гонореята (наричана още трипер) се предава основно чрез незащитен вагинален, анален или орален секс с инфектиран партньор. При мъжете бактерията навлиза в уретрата, причинявайки гнойно течение и болка при уриниране, а при жените – във влагалищния цервикс, често със скрити или леки симптоми като бяло-жълтеникава секреция и дискомфорт в таза. В някои случаи инфекцията може да бъде асимптоматична и да се разпространява към ануса, гърлото или дори да дисеминира в кръвта, водейки до артрит или сърдечни усложнения.

Симптоми

При мъжете острото протичане включва:

• парене и болка при уриниране, често съпроводени с гъсто, жълто–зеленo гнойно течение от пениса.

• подуване и болезненост на тестисите или епидидима при напредване на инфекцията.

При жените симптомите могат да бъдат по‐незабележими, но често включват:

• обилна вагинална секреция с променен цвят и мирис.

• тъпа болка или спазми ниско в корема и таза, особено при полов акт или уриниране.

И при двата пола:

• инфектиране на гърлото (при орален секс) води до леко зачервяване или няма оплаквания в над 90% от случаите.

• при анална експозиция може да се появи дискомфорт, секрет или кървене.

Причини за появяване

Гонореята се предава главно:

• чрез директен контакт с инфектирани лезии или секрети по време на сексуален акт, когато няма използван кондом.

• по кръвен път при споделяне на нестерилни инжекционни игли сред наркозависими хора.

• много рядко – вертикално от майка към новородено по време на раждането, което може да причини очна инфекция.

Усложнения

Ако не се лекува, гонореята може да предизвика:

• при мъжете: епидидимит (възпаление на придатъка на тестиса), простатит, уретрални стриктури и рядко безплодие.

• при жените: салпингит (възпаление на маточните тръби), ендометрит, бартолонит и повишен риск от извънматочна бременност или стерилитет.

• при двата пола: дисеминирана гонококова инфекция, проявяваща се с артралгии, кожни лезии и, в тежки случаи, сепсис.

Какво представлява Уретрит или възпаление на уретрата – лечение и симптоми

Уретрата е тръбичката, по която урината се изхвърля от пикочния мехур навън. Когато в лигавицата ѝ настъпи възпалителен процес, говорят за уретрит. Той може да бъде инфекциозен, когато причинители са бактерии, вируси или протозои, пренесени обикновено по полов път, или неинфекциозен, когато дразненето идва от химични вещества, травми или песъчинки. Специфичните инфекциозни уретрити (гонореен, хламидиален и др.) са свързани с полови контакти, а неспецифичните често се дължат на ендогенни бактерии (E. coli и др.) при промяна на нормалната флора. Без навременно лечение възпалението може да се разпространи към пикочния мехур, простатата и придатъците, причинявайки сериозни усложнения.

Симптоми

Най-често започва със силно желание за уриниране и усещане за „непълно изпразване“ на мехура, последвани от дърпаща или пареща болка по хода на уретрата. В началото отделянето на урина може да е с капка или две слузесто-гнойно течение, което оцветява бельото.

• Болка и парене по време на уриниране (дизурия)

• Чести и спешни позиви за уриниране (полакиурия)

• Сутрешни зацапвания на бельото със слузест или гноен секрет

• Стрелкащи болки по хода на уретралния канал извън микция

• При мъжете – понякога болка или подуване в скротума и главичката на пениса

Причини за появяване

Уретритът може да се предизвика от разнообразни фактори, които раздразват или инфектират уретралната лигавица:

• Полово предавани патогени – Neisseria gonorrhoeae (гонорея), Chlamydia trachomatis, Trichomonas vaginalis, HSV и др.

• Ендогенни бактерии – E. coli, Proteus, Klebsiella и други, при смут в нормалната флора

• Химични дразнители – сапуни, лосиони, спермицидни гелове, останали в уретрата

• Механична травма – прекалено агресивна мастурбация, поставяне на катетри, чужди тела

• Песъчинки и уретрални камъни – травмират лигавицата при движение

Усложнения

Нелекуван или продължителен уретрит може да доведе до:

• Простатит и епидидимит – особено при мъжете, причинявайки болка в таза и тестисите

• Уретрални стриктури – съединително-тъканни стенози, нарушаващи свободния поток на урината

• Цистит и пиелонефрит – нагорещяване на инфекцията в пикочния мехур и бъбреците

• Фистули и абсцеси – гнойни късове, образуващи се в меките тъкани около уретрата

• Обструктивна уропатия – задръжка на урина и последващи нарушения на бъбречната функция

Какво представлява Вирусни молуски

Вирусните молуски представляват кожна инфекция, причинена от поксвирус от рода Molluscum contagiosum virus. След заразяване, вирусът прониква в повърхностния слой на кожата и води до образуване на малки, куполообразни издатини с централно вдлъбване. Заболяването протича доброкачествено, но при лица с отслабена имунна система може да има по-тежка и продължителна форма. При децата обикновено се засягат крайниците и лицето, докато при възрастни – зоните около гениталиите, бедрата и корема, често след интимен контакт.

Симптоми

• Поява на малки (обикновено 2–5 мм), закръглени възелчета с восъчен или перлено-бял цвят

• Централно хлътване на всяка папула, което е типичен отличителен белег

• Обикновено безболезнени, със слаб или липсващ сърбеж

• При разчесване – риск от възпаление и поява на гнойна секреция

• При по-тежки случаи – множество лезии, които могат да се слеят в по-големи плаки

Причини за появяване

• Директен кожен контакт – най-често при игра или използване на общи предмети при деца

• Сексуален контакт – основен механизъм на предаване при възрастни

• Авторазпространение – пренасяне на вируса чрез разчесване на засегнати участъци

• Намалени защитни сили – при заболявания на имунната система или имуносупресивна терапия

• Лоша хигиена и влажна среда, която подпомага вирулентността на вируса

Усложнения

• Развитие на вторична бактериална инфекция при нараняване на папулите

• Разширено обхващане на кожни участъци при липса на лечение

• Повтаряща се поява на нови лезии при пациенти с отслабен имунитет

• Потенциална обструкция на лимфни съдове при големи натрупвания на папули

• Психо-социални затруднения, свързани с външния вид и притеснение от заразност

Какво представлява Сифилис – симптоми и лечение
Сифилисът е хронично протичаща полово предавана инфекция, причинена от спираловидната бактерия Treponema pallidum. Заразяването най-често настъпва чрез сексуален контакт, когато бактерията прониква през микропукнатини в кожата или лигавиците. Развива се на етапи – първичен, вторичен, латентен и третичен сифилис – с различна клинична картина. При липса на своевременно лечение инфекцията прогресира и може да доведе до тежки увреждания на органи и системи.

Симптоми според стадия:

🔹 Първичен сифилис

• Поява на единична, безболезнена язва (шанкър) на мястото на заразяване – полови органи, анус, уста.

• Локално увеличение на лимфни възли, които не болят.

• Язвата зараства самостоятелно за 3–6 седмици, дори без лечение.

🔹 Вторичен сифилис

• Обрив по тялото, включително длани и ходила, често неспецифичен.

• Увеличени лимфни възли, фебрилитет, отпадналост.

• Понякога: възпаление на черния дроб, бъбреци, загуба на коса, възпаление на очите.

• Симптомите отшумяват, но болестта остава в тялото.

🔹 Латентен сифилис

• Без симптоми, но с положителни серологични тестове.

• Може да продължи с години и да премине към третичен сифилис.

🔹 Третичен сифилис (на 10–30-та година)

• Невросифилис – главоболие, парализи, деменция, нарушено зрение и слух.

• Кардиоваскуларни лезии – аортна аневризма, възпаления.

• Гумозни лезии – хронични възли в кожата, костите, черния дроб и други органи.

Причини и начини на предаване:

• Полов път – най-честият механизъм (чрез шанкър или обриви).

• Кръвни продукти – при използване на заразени игли.

• Вертикален път – от бременна майка на плода (вроден сифилис).

• Изключително рядко – чрез домакински предмети или битов контакт.

Усложнения при нелекуван сифилис:

• Сърдечно-съдови заболявания – аортит, сърдечна недостатъчност.

• Неврологични увреждания – деменция, слепота, инсулти, глухота.

• Гумозни образувания – разрушаване на тъкани и органи.

• Вроден сифилис – води до аборти, мъртвородени, деформации и увреждания у новороденото.

Лечение:

• Стандартно се прилага пеницилин G бензатин – еднократна интрамускулна доза при ранни форми.

• При късни или невросифилитични форми – продължително лечение с високи дози.

• При алергия към пеницилин – алтернативи като доксициклин или цефтриаксон.

• Задължително се прави проследяване с кръвни тестове за ефективност.

• Партньорите също трябва да бъдат изследвани и лекувани при нужда.

⚠️ Важно: Ранната диагностика и лечение са ключови за пълно излекуване и избягване на тежки последствия. Рутинният скрининг при рискови групи (бременни, сексуално активни с множество партньори) е от съществено значение.

tent

Какво представлява трихомониаза (трихомони)
Трихомониазата е широко разпространена полово предавана инфекция, причинена от паразита Trichomonas vaginalis – едноклетъчен, подвижен организъм. При жените паразитът засяга основно влагалището и шийката на матката, като води до възпаление и промяна в нормалната вагинална флора. При мъжете инфекцията засяга уретрата, но често остава безсимптомна. Предаването обикновено става при вагинален полов акт, но е възможно и чрез споделяне на интимни предмети.

Симптоми
Жените с трихомониаза често се оплакват от обилно, пенливо вагинално течение, обикновено със сивкаво-жълт цвят и неприятна миризма. Често са налице сърбеж, парене, дразнене при уриниране и болка при полов контакт. Възможни са леко кървене и зачервяване около входа на влагалището.

При мъжете заболяването обикновено протича безсимптомно, но понякога се наблюдава парене при уриниране, уретрален секрет или дискомфорт в областта на уретрата.

Голяма част от случаите – особено при мъжете – остават неразпознати, което улеснява предаването на инфекцията.

Причини за появяване
Основният път на заразяване е половият контакт, при който паразитът се пренася от заразен партньор към здрав.

Фактори, които улесняват развитието на инфекцията при жените, включват нарушена вагинална флора (например след прием на антибиотици), хормонални промени и честа употреба на интимни промивки.

Няма доказателства за широко разпространен битов път, но заразяване чрез споделени кърпи или бельо не е изключено.

Усложнения
При жените, ако не се лекува, инфекцията може да доведе до възпаления на вътрешните полови органи (като бартолинит и ендометрит), което повишава риска от безплодие или извънматочна бременност.

По време на бременност трихомониазата увеличава вероятността за преждевременно раждане и ниско тегло на новороденото.

При мъжете хроничната инфекция може да доведе до възпаления на простатата или епидидимиса.

Инфекцията също така улеснява предаването на други по-сериозни заболявания, като вируса на СПИН (HIV).

Какво представлява хламидия – лечение и симптоми
Хламидийната инфекция се причинява от Chlamydia trachomatis – вътреклетъчен бактерий, който атакува главно лигавиците на уретрата, шийката на матката и влагалището. Предава се почти изключително по полов път и е една от най-разпространените инфекции, особено при млади хора. Бактерията може дълго време да персистира без симптоми, като междувременно предизвиква възпаления и тъканни увреждания, които водят до сериозни усложнения, ако не се лекуват.

Симптоми
При мъжете хламидията най-често причинява уретрит с дискретно парене при уриниране, лек сърбеж и прозрачен или мътен секрет от пениса, особено сутрин.

При жените инфекцията може да протече с леко влагалищно течение, сърбеж, болка ниско в корема, болезнен полов контакт и дразнене при уриниране.

До 40 % от мъжете и над 50 % от жените обаче остават без симптоми, което улеснява неволното разпространение на инфекцията и забавя диагностицирането.

Причини за появяване
Основният път на заразяване е чрез незащитен вагинален, анален или орален полов контакт.

Фактори, които улесняват инфекцията, включват честа смяна на партньори, отсъствие на бариерна контрацепция, микротравми на лигавиците и дисбаланс във вагиналната флора.

Хламидия може да бъде предадена и от майка на дете по време на раждане, при което се наблюдава неонатален конюнктивит или пневмония.

Усложнения
При жените хламидията може да доведе до хроничен салпингит (възпаление на маточните тръби), което причинява трайни увреждания, водещи до извънматочна бременност и безплодие.

При мъжете хроничната инфекция може да причини простатит, възпаление на епидидима и влошена сперматогенеза.

В редки случаи инфекцията се разпространява системно и води до реактивен артрит (болест на Райтер), очни възпаления и кожни промени.

Лечение
Хламидийната инфекция се лекува успешно с антибиотична терапия, най-често с азитромицин или доксициклин.

Важно е и двамата партньори да бъдат лекувани едновременно и да се избягва сексуален контакт по време на лечението. Контролен преглед след терапията е препоръчителен.